Начало

Велико нещо е камерата. Дори и когато снимаш сам себе си.

Слушам една професорка по психология, която анализира и коментира сделката за самолетите. Така трябвало да стане, защото ние сме направили своя избор и сме в НАТО. Ние трябва да купим този тип самолет, защото е произведен в страна, наш съюзник. Това е водещото/тя каза приоритет/. От там нататък – колко ще платим, какви ще са параметрите, полезността на това, което купуваме – няма значение.

Има значение, г-жа професор! Защото двете нямат пряка връзка. Едното е демонстрация на съюзническа ориентация, на лоялно патрньорство, а другото е договаряне по чувствителните параметри на всяка сделка, цена, параметри на качество и оборудване, условия на доставка и плащане, валута на плащане и още много други неща, малко отдалечени от психологията. И в двата случая става дума за интереси, но с различно значение. Не ги бъркайте.Важното е, че и в двата случая трябва да има равнопоставеност и зачитане на националните интереси.

Оказа се, че въпроса за партийните субсидии е трудно решим.

Защо ли?

Ако държавните субсидии или помощи за партиите се възприемат като загриженост за нормалното функциониране на многопартийна политическа система, проблем не би трябвало да има.

Нека приемем 11 лв. помощ на държавата за един глас, подаден за дадена партия, за нещо дадено и в момента работещо. Нека разделим 11 лева на четири години и ще получи 2, 75 лв. на година. Всяка година партиите получават по 2,75 лв. за получен глас. Сметната палата или друг орган контролира изразходването на субсидията по предназначение. В края на година неизразходваните средства се връщат обратно на държавата.

Наближават избори. Висша форма на демокрация. По този повод ще припомня срещата на две кучета на българо-гръцката граница в края на 50-те години на миналия век. Едното бягало от Гърция към България, а другото в обратната посока. Това, което бягало от Гърция, било толкова слабо, че едва ходело. Другото – загладило косъма и ентусиазирано. Любопитно, българското куче запитало: „Ти защо бягаш от Гърция?“. Отговорът бил: „Защото мизерията е голяма, не ме ли виждаш как изглеждам. Интересното е, ти защо бягаш от България?“. Отговорът на българското куче бил: „Защото ми се лае.“

Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание. — Карл Маркс, из “Към критика на политическата икономия”, 1859

 

Знам, че мнозина от самоопределилите се като „демократи“ в България подлагат на съмнение верността на казаното от Маркс. Без аргументи, основно поради неясното и за самите тях, но идващо им отвътре, „против“. Знам още, че няма и „да им мине“, тъкмо поради верността на казаното от Маркс. Битието е присъда, която трудно можем да избегнем. То започва от биологичната генетика, от географската ширина, където сме се родили и живеем, от общността и семейството, в което растем и формираме нашата „социална  генетика“ и завършва със съзнанието, което често кара едни хора да се възприемат като безгрешни, като родени с мисия да управляват обществените дела. Хора, за които може да се допусне, че не общуват пълноценно с личния си лекар. В други случаи завършва със съзнание, което кара някои хора да се изключват от обществото и за щастие, в масовия случай завършва със съзнанието на по-голямата група човешки същества, което ориентира поведението им към градивно общуване с другите хора. Трудно ще разберем голяма част от американците, защо не вярват, че може да има едновременно безплатно и добро здравеопазване. Както лесно ще разберем голяма част от българите, когато не вярват, че платеното здравеопазване  гарантира качествено здравеопазване. Мнението и на  едните, и на другите е продукт на собственото им битие.

“Джелем , джелем , лунгоне дроменса,

Маладилем бахтале роменса”.

Вярно е. Пътувайки по дългите пътища можеш да срешнеш всякакви хора. В това число щастливи цигани. Успяли, доволни от съдбата си. Затова не бива да се говори изобщо за цигани. По-правилно е да се говори за различни съдби, предизвикани от различни обстоятелства – било обективни, било субективни, било двете заедно. Затова обаче е нужно да си извървял много пътища, да си преплувал много морета, да си обръщал много пъти главата си, за да не видиш страданията, за да може, както е в известната песен на Боб Дилън, да чуеш отговора, носен от вятъра. Или да го усетиш в музиката на Ибро Лолов. Да разбереш точно каква е заплахата от бежанската вълна към Европа.

Преди години, за строителство на голям обект в държава от района на централна Африка, някогашното обединение „Техноекспортстрой“ изпраща строители. Голяма част от тях никога не са излизали извън България. Когато слизат на летището и виждат черни хора, един от тях пита ръководителя на групата: „Това ли са им циганите?“. Ръководителят обяснява, че това е местното население. Удивлението на нашия човек завършва с обясняващо ситуацията възклицание: „Господи, а колко ли са им черни циганите!“ Простичко и лесно е: ако е циганин, то трябва да е по-черен от местното население.

Както става, обаче, почти винаги простичките и лесните обяснения и решения, далеч не са верните, а още по-малко - правилните.

„Аз обичам да си плащам данъците. С това си купувам цивилизация.“

Д-р Оливер Холмс

 

Споровете относно ратифицираната от Народното събрание дългова рамка от 8 милиарда евро, затихват. Бавно, но сигурно. Почти както всичко в България, което в началото е изглеждало като свършекът на света, а след това се оказало нещо нормално за нашата политическа действителност. Както всяко нещо, което е говорено заради самото говорене и е затлачено с думи без практически смисъл.

Дългът на една държава сам по себе си не е проблем. САЩ са затънали в дългове, но икономиката расте, доларът – също. Великобритания се измъкна от финансовата криза чрез монетарна експанзия, сваляйки лихвените проценти фактически до отрицателни нива / 0% лихва означава отрицателна лихва при първия полъх на инфлацията/. Затова е правилно да кажем, че дългът на една държава е проблем единствено когато и доколкото този дълг дава сигнали за безизходица.

Сигнал за  безизходица има, когато правителствата не са в състояние да осигуряват растеж на икономиката, стабилни финанси, сигурност, както  и да решават други важни за обществото задачи. В случаи с дълг, които е необходим на правителството да се издържа, за да управлява, да плаща заплати, пенсии и други свързани с управлението сметки, сигналът за лошо управление, за безизходица е налице.

Какъв е нашия случай?

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

Ив. Вазов, „Опълченците на Шипка“

 

Всъщност този „ден бурен“ не е един ден, а  включва дните от 21 до 26 август. Славата на битката е израз на небивалия героизъм на българските дружини, практически решили изхода на войната.

Във връзка с обявената от младежката организация на АБВ - Перник дискусия по повод Националния празник 3-ти март, считам, че посочената основна тема е интересна.

Проблемът за справедливостта е бил между главните мотивиращи за борба срещу чуждото владичество фактори. Проблемът за справедливостта, обаче и сега е основен, и то не само за българското общество. Той е световен проблем. Бързото развитие на технологиите води до концентрация на високотехнологичните производства в ограничен кръг държави в Европа, САЩ и някои страни в Азия. Създадения технологичен монопол нанася сериозни поражения и диспропорции в глобализирания пазар. От една страна има дискриминираща размяна, а от друга – дискриминиращо разделение на труда. Високотехнологичните държави, подкрепени от банките, влизат на световните пазари като монополни регулатори на търсенето и предлагането и превръщат редица държави в донори на суровини или в производители на ишлеме. От друга страна други държави с ниско технологичен реален сектор на икономиката се изтласкват в сферата на услугите. Глобалното усещане за икономическа несправедливост често се съпътства с чувство за безизходица било в национален, било в личен план.

На свое заседание, състояло се на 23.02.2015, ръководството на младежката организация на АБВ – Перник, реши дискусията по повод Националния празник да се проведе на 28.02.2015 г., събота от 16:00 в клуба на АБВ – Перник, ул. „Радомир“ 1, ет. 3, стая № 5. Основна тема на дискусията е целите на национално-освободителното движение и ролята на сегашното поколение за изграждането на развита и благоденстваща България. Очаква се участниците в дискусията да посочат важните моменти в борбата на българския народ за национално освобождение, етапите в развитието на България след освобождението, да очертаят главните проблеми на сегашното българско общество и държава и посочат консенсусни политически решения на тези проблеми.

Ръководството на младежката организация кани всички симпатизанти на АБВ за активно участие.

Страница 1 от 4
Copyright © 2019 Граждански форум. Всички права запазени.
Created by Optimall Solutions