Въпросът, който често си задавам, обаче, е: как след слабата активност в Априлското въстание, след разгрома на ботевата чета, сякаш из пепелта се явява един друг българин, готов да покрие с „бели кости и кървав мъх“ връх Шипка, превръщайки го в мярка на своето национално величие.
Отговорите са много и различни. Най-убедителен за мен е този, свързан с наличието на критична маса от хора, повярвали в обща кауза и решени да я постигнат. Делото на възрожденците, делото на поборниците е част от технологично необходимото количество на политическа активност, която формира в крайна сметка необходимото количество единомишленици, готови за съответното политическо действие. Тези политически единомишленици ще отвоюват свободата на Шипка, ще увлекат народа ни след себе си за обединението на България, в битките в сръбско-българската война, ще създадат строителите на нова България.
Сега, дни преди светлия празник, си мисля и вярвам, че скоро ще постигнем критичната маса от единомишленици, които с решителни политически действия ще изчистят държавата от крадците и ще я доближат до идеята на Апостола за „чиста и свята“ република.
